Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

„24 часа“: За ски спорта, зимния туризъм, първите впечатления и вторите кабинкови лифтове…

Автор: SkiMag | Дата: 11 фев 2015, 20:34
Банско. Снимка: SkiMag/BGLive

Банско. Снимки: SkiMag/BGLive

Аз не карам ски. Така и нямах време да се науча.
Но в залелия всички медии конкретен спор „да има или да няма“ втори кабинков лифт в Банско и свързаната с него далеч по-широка тема – какви са перспективите на българския планински туризъм, ми направи ярко впечатление един прост факт.

„Зелените“ не разбират нищо от спорт. И почти нищо от модерен маркетинг и реклама.
И на кръглата маса, проведена неотдавна при министър Ангелкова, и на пресконференцията им миналата седмица те отчаяно се мъчеха да омаловажат темата „ски, писти и лифтове“ и да подчертаят значението и „огромния потенциал“ на „алтернативните“ форми на планинския туризъм. Стигна се дори до нелепи до комичност твърдения като това, че България била „загубила огромни средства“, като не развивала алтернативи на ски туризма.

В същото време милиони зрители по цялата планета (включително и българската аудитория на БНТ и Eurosport) гледаха световното първенство по ски от Колорадо и се вълнуваха от пропуснатия златен медал на Линдзи Вон и трагичната контузия на Боде Милър. Вълнуващо ще бъде след две седмици и в Банско – елате да видите сами каква е медийната обсада около русокосата американка, красавиците Тина Мазе, Ана Фенингер и Лара Гут и после си направете бегла справка колко тв канала ще излъчват картина от Банско, повтаряйки в международния ефир Bulgaria, Bulgaria, Bulgaria. Това е реклама – както на конкретния курорт, така и на страната ни като туристическа дестинация – която медийните експерти могат да калкулират и в цифри. И те със сигурност ще са внушителни. Реклама, която нито една друга планинска активност не би могла да донесе.

Но защо точно
ските бодат очите
на еколозите?

Логиката им изглежда пределно ясна. Ските изискват писти и лифтове, там се плаща за екипировка, карти за лифта – значи се сече гора, а в крайна сметка си пълнят джоба богаташите. Докато в другите форми на планински туризъм няма нищо подобно и затова те са добри, хубави, екосъобразни и народни. Стига с тези ски, стига с тези писти и лифтове!
Тази популистка манипулация може да хване корен само при хора, които обръщат гръб на реалността и фактите. В никакъв случай не искам да кажа, че пешеходният планински туризъм е нещо лошо. Напротив – той е чудесна форма на здравословна, достъпна за всекиго спортна активност сред красотата на дивата природа. Такива са и алпинизмът, и пещернячеството, и орнитоложките и спелеоложки турове. Разликата между тях и алпийските ски (и сноуборда) обаче е пределно голяма. Дори огромна. И тя е в атрактивността на конкретния спорт, в масовостта на практикуването му. Разликата е в мащаба.
Това „зелените“ не искат, не могат или се правят, че не могат да разберат.

Ските носят
динамика и
съревнование,
имат своя красота
и адреналин

Те са създали своите герои – от Жан-Клод Кили и Ингемар Стенмарк през Алберто Томба, Марк Жирардели до днешните звезди Линдзи Вон, Марсел Хиршер и т.н. (За жалост, ние нямаме наши ски звезди от Пепи Попангелов насам, иначе популярността на ските би била още по-голяма.) И защото спортът е атрактивен – както за гледане, така и за практикуване, той е широко отразен от медиите. Директно предаван по телевизиите. Добрият рейтинг води спонсорите и потичат парите от реклама. Звездите са разпознаваеми лица, които имат договори с елитни марки. Хората искат да си купят ски като на Хиршер,

децата искат
да карат
като Линдзи

Линдзи Вон в Банско. Снимка: BGLive/SkiMagazine

Линдзи Вон в Банско.

Накратко, алпийските ски са основната атракция и бизнес, която движи зимните курорти. Така е и в Кицбюел, Кортина, Гармиш, Шамони, Санкт Мориц, Куршевел, Зьолден.

Затова, драги „Зелени“, ските и техните проблеми завземат 95% от времето за дискусии и винаги излизат на преден план. Помислете, колко от вашите приятели тренират или практикуват биатлон (също чудесен зимен спорт, в който имаме чудесни традиции и много медали)? А ски скок? Планинско ориентиране?

И затова, когато стане дума за планински курорти, първият и основен критерий за атрактивност на предлагания туристически продукт са броят и качеството на пистите и лифтовите съоръжения.

Без писти и
лифтове
няма курорт
Няма тълпи от туристи. И няма приходи

А когато първото впечатление на тези туристи са опашките на лифта или други неуредици – може и да няма второ посещение в същия курорт. Така че нека всички, които са замесени в решаването на тази досадно проточила се драма, си дадат ясна сметка – искаме ли тези туристи, искаме ли тези пари?

Въпросът далеч надхвърля конкретиката на една втора кабинка в Банско или трета писта в Добринище. Въпросът е дали се ориентираш като държава в модерния контекст на спортно-туристическия маркетинг, където винаги има други страни, готови да грабнат плода на дългото ти колебание.

в-к „24 часа“