Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Не е толкова непосилно да караш ски в чужбина или опитът на няколко щастливци

Автор: SkiMag | Дата: 11 мар 2015, 6:48

IMG_6853Надали това ще е първата история, описваща пътуване до „Двете Алпи“ (Le Duex Aples) във Франция, но реших да я напиша, защото може да се окаже полезна за някои.

Отидохме през януари, когато все още се води слабият ски сезон. Организирахме си всичко сами, по-точно най-големият ентусиаст от нашата компания ни организира всичко – от настаняване до храна и ски-пасове. Обикновено неблагодарна работа, но някой трябва да я свърши… Удоволствието излезе около 500 евро на човек без джобните.

Пътувахме с микробус под наем. Доста се поизпотихме и изнервихме, докато се качим на него, защото колкото и да беше сигурно и предварително да ни обещаваха, че за нас ще има такъв за конкретните дати, така в последния момент се оказа, че са ни излъгали. В крайна сметка с помощта на добри хора и приятели намерихме бус, натоварихме багажа и потеглихме. Пътят бе дълъг, но интересен.

Както почти всички вече знаят, най-досадното и потискащо нещо по време на такъв поход из Европа са границите със Сърбия и родна България. Няма да навлизам в подробности, но самият факт, че от своето работно място митничарите те гледат от високо, показва колко по-висши се чувстват от нас, простолюдието, които имаме наглостта да пресичаме граници…

И така – колкото по на запад отивахме, толкова по-бели хора се чувствахме. Е, нормално е когато ти отрежат главата от пътни такси, особено при нашия стандарт, леко да се потиснеш… В Италия през тази година таксите бяха почти двойни на миналогодишните. Но така е – държавите инвестират в инфраструктура, а хората си плащат.

Решихме да избегнем тунела Фрежус между Франция и Италия, който е към 40 евро и веднъж видян вече няма нищо интересно в него. Но ако не сте минавали оттам, сигурно ще ви е любопитно, поне първият път. Изграждането на 13-километровия тунел Фрежус започва през 1974 г. Проходът е отворен през 1980 г. Проектът възлиза на около 700 млн. евро. Това е петият най-дълъг пътен тунел в света.

Вместо през тунела, ние избрахме Кол дю Лотарет (2,057) m. Високопланински проход, който разделя северните от южните френски Алпи. Използва се за връзка между Гренобъл и Бриансон, както и за достъп от Франция до Италия. Отворен е целогодишно и предоставя отлични гледки към Ла Майе на югозапад и Гранд Галибиер на север. За Ла Грав и Ла Майе няма смисъл да обяснявам на любители на извънпистовото каране.

На отиване валеше здраво сняг и гледката през този проход беше уникална. Пътувахме по снежнобял път. Път, който, както по-късно разбрах от приятел, е използван в една от първите версии на компютърната игра NFS.

Отседнахме в малко селце, наречено Веноск, до което писти не стигат, но пък има кабинка, която те качва до основната ски-зона и работи до 19 часа всеки ден. И очевидно инвестицията е била изгодна най-вече за местните хора и икономика, но Франция мисли за хората си. Нашата къща бе с капацитет 12 души и струваше 1050 евро за една седмица. Пристигнахме в събота и си тръгнахме в събота. Противно на легендите французите говорят английски. В къщата имаше джакузи, сауна и парна баня – идеалното възстановяване след цял ден по ски-пистите. Някои хранителни продукти напазарувахме от България, други – направо на място.

И така дойде време за първия ден по пистите на „Двете Алпи“. Около 220 км писти и 2300 м денивелация. От следващата година ще работи и нова синя писта, която ще сваля скиори и бордисти в сърцето на курорта. Инвестицията е на стойност около 2 милиарда евро. Очевидно хората не се притесняват да секат дървета и да създават условия за зимен туризъм.

За съжаление, когато планираш почивка от рано, не може да предвидиш времето. И в първите два дни валя сняг, духа вятър, видимостта беше ограничена, но пък ние дадохме всичко от себе си и карахме. За наш късмет през втората част от ваканцията ни грееше слънце. В „Двете Алпи“ има и ледена пещера, но за нея може да ви разкаже някой, който се е лишил от каране на ски и е успял да стигне до там.

В цената на картата ни бяха включени по избор два дни в Алп д’Юез и един ден в Сер Шевалие.

Разположен на южно плато, на 1860м надморска височина, курортът Алп д’Юез и неговите ски-писти се радват максимално на слънчевите лъчи. На 2230 м денивелация, областта предлага 120 високопланински ски-писти (240 км). Там се намират също така 4 митични писти от около 2000 м денивелация всяка, най-известната от които е писта Сарен, най-дългата в света – 16 км. Това удоволствие – да караш на слънчево и студено време, по дъги и хубави писти – може да го изпита и разбере само човек, който обича природата и ските.

Бързо мина една седмица и дойде време да си ходим.

Прибираме се отново през Кол дьо Лотарет. Тук лифтове не се виждат, но пък на всеки склон в Сер Шевалие може да се видят ентусиасти с панти да катерят на горе и първи да оставят следи по пътя на долу. В равнината пък може да се видят сноубордисти, които нямат нужда от склон – те използват вятъра, който задвижва кайтовете им.

Продължаваме си по пътя и отново вниманието ни е привлечено от нещо, което у нас не сме виждали – зимно рали. Прекрасни емоции както за участници, така и за зрители – определено нещо интересно.

И така общо 3600 км в двете посоки, но когато си в приятна компания времето минава бързо.

Връщаме се у нас и забелязваме, че тук снегът пак е изненадал общините. В Драгоман вали силно на парцали, а колите ни се лашкат по вече образувалите се коловози. Разминаваме се със снегорин с вдигната лопата… Дали има какво да кажа по въпроса? Във Франция стържеха асфалта!

Диляна Соколова

DCIM100GOPRO DCIM100GOPRO IMG_5902 IMG_5920 IMG_5921 IMG_5945 IMG_5962 IMG_5964 IMG_5968 IMG_6019 IMG_6051 IMG_6058 IMG_6844 IMG_6852 IMG_6853 IMG_6855 IMG_6876 IMG_6947 IMG_6968