Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Ноемврийска предпремиера в Капрун

Автор: SkiMag | Дата: 10 Дек. 2015, 23:06

DCIM101GOPRO

Телефоът ми звъни – колегата Нешев. „Адаш, Иво си идва от Щатите в средата на ноември и ако има прогноза мислим да отидем до Турция на сърф, а ако няма – да отидем на ски до Австрия. Идваш ли?“

„Ами знаеш, че на сърф нивото ми е „возене“, но ако решите в полза на ските – идвам“ – му отвърнах. Все пак вече сме „наточили кантовете“ и с нетърпение чакаме да открием сезона, но както знаем, това би се случило най-рано към края на декември в нашите курорти, така че какво по-хубаво от това да го открием месец по-рано.

След няколко дни решението бе взето в полза на ските. На дневен ред дойде въпросът къде? Решихме да е на глетчер, тъй като в края на ноември в много от австрийските ски зони все още няма сняг.

След кратка размяна на имейли избрахме Кицщайнхорн  (Kitzsteinhorn) глетчер над Капрун, област Залцбург.

Като прегледахме графиците си се оказа, че разполагаме с време само за пет нощувки.

И така, натоварихме се в автомобила и за около 13 часа бяхме вече в Цел ам Зее, пред малкото апартаментче, което бяхме наели предварително. Zell am See се намира на десетина километра от долната станция на кабинката „Gletscherjet 1“ (по-скоро кабинките, понеже са две. Втората я пускат когато има повече туристи, установихме по-късно). До нея се стига със собствен превоз или с автобуси, чието предназначение ми се видя малко странно, но страхотно практично. Изпълняваха някаква хибридна функция на градски, междуградски, ученически и ски шатъли. Вътре пътуваха, както групи ученици отиващи или връщащи се от училище, така и групи скиори и сноубордисти отиващи или връщащи се от пистите. Признавам си, много ме впечатли тази автобусна линия #660 и с друго.

DCIM101GOPRO

Сградата в дясно е кметството, зад нея е Професионалната гимназия, а зад нея се виждат оръдията за сняг в долната част на ски зоната над Zell am See, Schmitten със …77км писти.

Първата спирка се намира пред Професионалната гимназия в Цел ам Зее. По-нататък маршрутът минава през Капрун и последната спирка е до кабинката за глетчера. И още нещо, със закупена лифт карта, авобусът е безплатен. Целият път е около 25-30 минути.

Screen Shot 2015-12-09 at 11.59.51 copy

А сега малко статистика

Стига толкова за авобусите, все пак за ски става въпрос. На сутринта се мятаме в колата и докато пътуваме – писти от ляво и писти от дясно, навсякъде оръдията за сняг работят на пълна мощност.

След малко сме на лифта. Може би ви минава през ума, „ами паркирането…?“ Веднага отговарям. Има четири доста големи паркинга, безплатни, както всички паркинги там (поне аз не видях друго).

От долна станция – 911м надморско равнище до горе 2926м се прекачвахме три пъти. Долните две кабинки бяха и за правостоящи, а последната, най-горната беше и най-модерна. На едно въже се редуваха кабинки и седалки, които на междинната се заменяха с още кабинки.

DCIM101GOPRO

Кабинки с екстри: отопление на седалките с фотоклетки.

Най-накрая сме на 3000м. Освен надписа за добре дошли ни посреща и прекрасна гледка. Нагоре са алпийските върхове, а надолу ледника. В най-лявата и най-дясната страни са обособени зони за тренировка на врати, по средата сноу парк, а останалото място е за свободно каране. Между другото, чухме реч, на може би всички европейски езици.

Предполагам се досещате, че започнахме на макс, колкото сила имаме…голям кеф!

И така четирите дни на ски изминаха страшно бързо. Времето бе доста променливо, като есенно време в зимни условия. Последният ни ден на ски съвпадна с откриването на сезона и в Цел ам Зее.

Преди обед карахме на глетчера, валеше сняг и беше мъгливо и решихме следобед да се преместим на ски зона Шмитен (Schmitten) над Цел ам Зее. Там работеха някои от пистите на по-голяма височина. Снегът беше достатъчно, а ние бяхме сами… Докато се качвахме с шестседалката с колегата Нешев, някакава неясна фигура изплува от мъглата и с възторжен и силен глас се изцепи „Първа Частна Пистааааа“. Естествено това бе хер Шолер от нашата компания (с това подходящо за географското положение име го бяхме окичили по време на пътуването ни. В оригинал – адвокат Шолев).  Не знам дали има смисъл да споменавам, но слязохме с лифта до паркинга минути преди да свърши работния ден в ски зоната.

За съжаление, всяко хубаво нещо си има край. На следващия ден с неудоволствие трябваше да си тръгнем от място, където тепърва започваше зимата. Красива природа, китни селца, спокойни и усмихнати хора… Е, до следващия път.

DCIM101GOPRO

DCIM101GOPRO

DCIM101GOPRO

DCIM101GOPRO

DCIM101GOPRO

Снимки и всичко останало: Н. Дончев/SkiMag