Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Френска му работа

Автор: SkiMag | Дата: 24 Apr 2017, 15:02

P1030214zzzВал Сени и по Великден предлага сняг като по Коледа, савойските деца приветстват непознатия турист с „бонжур”

 

Бяхме чели, че в алпийския френски курорт Вал Сени ски сезонът е до Великден. И както се вижда от снимките, това не е само тур-операторска лакардия. Кадрите са от края на март, началото на април. Горе на 2800 м надморска височина, снегът и пистите са както през топ сезона около Коледа. По-надолу към 1500 м, на обяд снегът вече омеква и става малко „чупи крак”. Но затова пък те докарва точно до вратата на хотелската скиорна.

Ратраците привечер са много грижовни, за да подсигурят задължително и през април подходите от хотелите към трасетата и обратно. За да се случва наистина това, на което му викат „Ski In/Ski Out” – т. е. хотелът да е на пистата. Или образно казано пистата „минава” през хотела. Не ти трябват бусове и шатъли с разписание и без, нито свръх платените (в България) паркинги. Френска му работа.

Нашият хотел „Residence VVF Rive Gauche”, видно и от името му в превод от френски се намира на левия бряг на реката. Става дума за планинската река  L’Arc в градчето Lanslevillard. Там, както и в съседното градче Lanslebourg преобладава спокойна архитектура, максимум 4 етажа, рядко са 5. С достатъчно камък – масивен, не е китайския, познат ни от складовете на Топливо. Заедно с още три близки селища, те образуват ски и планинския курорт Вал Сени.

Курортът тази година навърши 50 г. от създаването си през 1967 г., когато се обединяват две съседни ски зони в подножието на прохода Мон Сени (2083 м н.в.) на север и източно от него. Локацията е Горен Мориен Ваноаз – 37-километрова туристическа долина на френските Алпи, в известната област Савоя, граничеща с Пиемонт, Италия. В южна посока са италианските градове Суза, Бардонекиа и курорта Сестриере. Но за да дойдеш от там, през зимата задължително минаваш през прескъпия тунел „Фрежус” – 13 км срещу 55-65 € за микробус. Но, какво да се прави оттам е пътя за нас балканците. Добре е поне, че има промоционална цена за две посоки, стига да се върнеш до 8-ия ден включително. Има и добра отстъпка за коли, ако си купиш онлайн билета и ще се настаняваш около френския курорт Бриансон. Местните са разбрали, че ще им е от полза като срещу доказано настаняване, ти намаляват таксата за тунела. Френска му работа.  

За цени на нощувката във Вал Сени сега няма да говорим. Защото ние ползвахме преференциални условия като участници в 64-та среща на Международния ски клуб на журналистите (SCIJ). Срещата, наричана и  Световно първенство за журналисти по ски се провежда ежегодно от 1955 г. насам, в различни дестинации. Имаше такава среща и в Мароко – в Атласките планини, и в Ерзурум – Турция. Тази година 8-членният български ски отбор се представи достойно: бронзов медал на гигантски слалом и сребърен в ски бягането класически стил на 5 км. И то в конкуренцията на традиционно силни в тези дисциплини алпийски и скандинавски колеги.

Представителките на „Пампорово-Мечи чал” Гергана Сулинаджиева и Виктория Заимова дойдоха във Вал Сени да крадат занаят как се организира Международна среща на SCIJ

Представителките на „Пампорово-Мечи чал” Гергана Сулинаджиева и Виктория Заимова дойдоха във Вал Сени да крадат занаят как се организира Международна среща на SCIJ

Следващата 65-та среща на SCIJ е догодина у нас в Пампорово-Мечи чал. Представителките на предстоящите домакини Гергана Сулинаджиева  и Виктория Заимова бяха на срещата във Вал Сени, за „ноу-хау”. Обещахме през 2018 г. да се представим още по-добре на пистите в родопския курорт. Както и да не се изложим пред чужденците и…на маса.

Хотелът, в който бяхме настанени журналистите във Вал Сени засега не се предлага чрез Booking.com. Но от това, което излиза за останалите сходни места се убеждаваме, че парите за нощувка в курорта са напълно приемливи и за българския валутно-бордов джоб. И като сме отворили дума за цени, да кажем и за ски-картите: 6-дневната за възрастни беше 173 €, за деца до 11 г. – 143.50€, а за сеньорите навършили 65 г. е 155.50€. Ако си над 74 г или под 5 г си безплатен. Това са цените на каса, но ако сте с някакви пакети за настаняване има разни отстъпки за „ski pass”-а. Как ви се струва, става а?  И то като имаш предвид, че насреща получаваш 56 писти между 1300 и 2800 м н. в, оптимално свързани с 26 лифта в т. ч. и две гондоли. Плюс безплатен автобус между градчетата и началните лифтове на ски зоните.

Снегът във Вал Сени и в началото на април беше в изобилие, а писти имаше за всички категории скиори, перфектни. Начинаещите ще се изкефят на най-дългата в Европа зелена писта – „Escargot“ (Охлюв)  – 10 слънчеви километра. Впечатлихме се и от „Solert – Arcelle” – една от общо 18-те червени писти. Тръгва от 2540 м н. в. и слиза до 1625 м. Измерена със стария „Garmin Dakota 10” излезе около 5 км, стръмничка е и има 3-4 пада, подобни на тези на „Ястребец 1”. А  иначе не е означена като „черна”. Френска му работа.

Вал Сени е един задушевен курорт с отсъствие на всякаква гъзария. Това не е Мерибел, Куршевел, дори Авориаз. Руска реч не чухме, британците и ирландците бяха малко. Главно французи и италианци. А опашки на лифт, видяхме само в неделя на една от гондолите марка „Помагалски”, същата като на Боровец, но в друг цвят. Калабалъкът там  беше само около обяд, та почакахме 8-10 минути максимум. Без въобще да се предредим , честно. Но ако си сам, тогава можеш да ползваш шорткът и като допълниш някоя незапълнена гондола, минаваш доста по-бързо.

Скиорната на хотела също заслужава да се опише – вече казахме, че пистата стига до външната й врата, после продължава надолу до кабинката. Освен с дюкян за наемане на ски, тя е оборудвана и с чамови гардеробчета за всяко апартаментче, с ключета за всеки обитател. Там си държиш своите ски и обувки, сухи и топли, има рафтчета за каски, ръкавици и др. Като отиваш на пистите, там си оставяш кроксовете. Може и някоя бира да депозираш, та да те посрещне, когато се прибираш. И няма да е ледена, че да те пререже. Като заситиш първия бирен напън, вече ще можеш и чай да си пийнеш. Щото френският коняк хм…не че е толкова скъп – 3.30€ без бакшиша, но е мноооого малък – само 20 мл. И болгар трябва да почне поне с двоен техен, който на всичкото отгоре ще бъде и по-малък от нашия малък. Мъка. Но пък ние не сме отишли в Алпите да им пием техните френски ичкии. Такава хубава грапа си бяхме купили пътем от италианските „COOP” магазини (8-10€ за бутилка от 750 мл), че казахме мерси на коняка. И на пастиса също – него го отлагаме за лятото.

Апартаментчето ни в „Residence VVF Rive Gauche” беше с размери на панелна гарсониера, но със сериозна кухня-дневна и не малко балконче. Хотелът предлага и по-скромни боксониери, но и по-обширни мезонети на 2-3 нива. В нашата дневна освен кухненските екстри в т. ч. микровълнова на нивото на очите, кафе машина, кана за гореща вода и др. имахме и малка кабелна плазма и нормално голям хладилник, с камера. Нямаше го отвратителното хладилно подобие, на което у нас му викат минибар. Много съм им набрал на тези плъзнали навсякъде в България инквизиционни уреди: освен, че не можеш една нормална стъклена бира да сложиш в него (когато са повече от две) ами трябва и да му се кланяш ниско долу като в джамия.

Бяхме двама в гарсониерката, аз спах на разтегателен двоен диван в дневната. Колегата беше в миниатюрно преходно стайче-коридор, без прозорци, на двуетажен креват, като в казармата. В описаното апартаментче става и 4 човека да се настанят – знае се къде ще е тясното място, но пък като си млад, това не е проблем. Добре, че баня и тоалетна бяха отделно. Вентилация и хладилник, работеха отлично, напълно безшумни. Френска му работа.

Интернетът им обаче даде фира още на третия ден и докрая не го оправиха. Сещам се за твърденията, че безжичния нет в България въобще не е толкова лош. При нас, обаче персоналът е със сериозни трески за дялане. Докато френският ти се усмихва сърдечно, вика ти „мерси мосю”,   винаги е „тожур” и никога „жаме” – ха-ха–ха . Господинът, менаджер на „Residence VVF Rive Gauche” и той – много приятелски и отзивчив. Сервитьорки и сервитьори, също. Питах ги, казаха че са от околните селища. А като се разхождащ из градчетата на Вал Сени, местните деца винаги те поздравяват с „бонжур”. Нищо, че те виждат за пръв път. Казват, че това било типично за савойското село и беше изненадващо приятно.

Френска му работа!

Текст и снимки: Тихомир Шолев

01_P1030041zzz P1020978zzz P1020979zzz P1020995zzz P1030004ззз P1030014zzz P1030026zzz P1030032zzz P1030082zzz P1030167zzz P1030259zzz