Widgetized Section

Go to Admin » Appearance » Widgets » and move Gabfire Widget: Social into that MastheadOverlay zone

Хората са по-важни от дърветата

Автор: SkiMag | Дата: 17 Jan 2010, 23:10

Марк ЖирарделиСофия. От няколко години Марк Жирардели е силно свързан с България и тази връзка не е формална. Банският ямурлук определено му отива, въпреки че е роден в Централна Европа. Тази година Жирардели доведе у нас още шест легенди на белия спорт, които направиха незабравимо шоу на откриването на ски сезона в Банско.
Преди да тръгне към зимния курорт в Пирин, Марк говори пред “7 дни спорт” в пура бара на гранд хотел “София”.

– Марк, помня вашето първо състезание в Уотървил Вали през февруари 1980 г. Направихте сензация, стартирахте 79-и, завършихте 13-и. Как ви изглеждаше тогава светът?
– Бях на 16 г., а светът беше по-скоро аматьорски. Имаше една стена, само една предпазна мрежа и всеки турист можеше да прескочи на пистата. Но пък беше по-приятно да се състезаваш.
– Значи не само на мен ми се струва, че онова време беше по-романтично?
– Сигурно не всичко беше по-хубаво, но всичко днес е настроено печалбарски, всичко е съобразено главно с телевизията, с рекламите, с приходите. Сега е бизнес, бизнес и бизнес. А преди всичко беше насочено към зрителите. И към скиорите.
– Не мислите ли, че има още една голяма разлика, която определя и една голяма липса днес. Преди се състезаваха изключително колоритни и силни мъже. Сега се състезават момчета, които повече приличат на търговски пътници, когато не са машини за минаване между вратите. Дори последните големи Боде Милър и Херман Майер си отиват. Съгласен ли сте?
– Преди имаше други личности в спорта – Ингемар Стенмарк, Пиеро Грос, Фил Мер, Франц Кламер… Днес като че ли няма толкова личности.
– Защо?
– Не зная. Може би сега има много повече състезания, програмата е претрупана и по този начин хората не могат дори да си спомнят дадена физиономия.
– Ако сега пуснем отново на пистата само веднъж Франц Кламер, Марк Жирардели, Ингемар Стенмарк, отново ще ги помнят всички.
– Хората още помнят и вашия Петър Попангелов, но пък не си спомнят Михаел фон Грюнинген. А той спечели 25 състезания. Преди имаше повече характерни личности. Днешните състезатели са недостъпни, не може лесно да бъдат доближени. Преди 30 години много лесно можеше да се отиде до Стенмарк или пък до Франц Кламер и да го попиташ нещо, а той да ти отговори – да, разбира се, заповядай, седни. Това днес не може да стане. Трябва първо да се отиде до треньора, после до мениджъра и чак след това до Бени Райх например. Дистанцията между зрител и състезател е станала много голяма.
– Защо?
– Това идва с професионализма в спорта.
– Не мисля, че вие и останалите от вашето поколение бяхте по-малко професионалисти. Но бяхте силни хора, а сега са повече машини за спорт, за победи.
– Абсолютно сте прав и смятам, че това е свързано с посоката на развитие на професионализма, но по този начин пък се изолират самите състезатели. Те не са такива по природа. Системата ги прави такива. Системата ги е променила и системата се е променила.
– Години наред карам ски в Ливиньо на границата между Швейцария и Италия. От Ливиньо е Джорджо Рока. Когато Джорджо е в Ливиньо, той е съвсем друг човек. Той кара ски заедно с нас, с обикновените скиори, разговаря с всеки. Това случвало ли се е на състезание за Световна купа?
– Не, никога. Тогава той е друг човек, друг Джорджо Рока. Това ме кара да мисля, че системата ги превръща в други хора. И този свят, на системите, на мен ми харесва по-малко. Този свят отнема личността на спортиста.
– А какво дава?
– Повече пари. Обаче това е краткотрайно, защото без личностни качества по-късно не можеш да постигнеш успехи в живота Ако имаш характер, лични качества, след завършване на спортната кариера имаш по-добри шансове да постигнеш нещо. Но ако си просто машина, която е настроена само за постигане на определени цели, по-късно нямаш никакви шансове. Сегашните скиори имат по-малки шансове за живота. Системата им отнема бъдещето. Но вие знаете, че за да станете успешен, все пак ви трябват малко акъл и дисциплина. Някои състезатели не бяха толкова успешни на пистата, но по-късно в живота постигнаха голям успех. Например Юре Франко от Югославия, имам и други примери. Мога да ви дам и много примери за много успешни скиори, които не намериха никакво решение за бъдещия си живот. Алберто Томба е тъжен пример в това отношение.
– С какво се занимава в момента той?
– С нищо.
– Какво яде?
– Яде парите от спортната кариера. Нищо не прави в момента. Изхранва се с това, което е спечелил като състезател.
– Има обаче една промяна в световните ски, която е много приятна. Тя е при жените. Сегашните скиорки са много по-красиви от предишните.
– Това се дължи на по-добрата козметика.
– Още нещо се промени – днес ските направиха Европа много повече една държава. Ако ние разбираме ЕС не като съюз между държави, а като съюз между народи, ските са много важно средство за създаване на една европейска общност.
– Да, така е, силните страни са в Европа. Но ските са пътят и за малките европейски страни по-бързо да бъдат в Европа. Ако не бяха ските, Европа нямаше да знае и на картата къде е Банско В същото време и в Банско нямаше да знаят къде е Европа. Това е вярно. Може би искате да кажете, че и без мен Банско нямаше да е толкова познат. (Смее се).
– Категорично.
– Защото аз давам много интервюта в медиите – и по телевизиите, и във вестниците, и сигурно това много помага Банско да става все по-познат. Това е част от работата ми. Аз съм много щастлив, че България и Банско си направиха име в света като страна и град, свързани със ските.
– Но това нямаше да се случи без вас и без още един човек – Цеко Минев.
– Ключовата личност тук е г-н Минев. Първо, той е един прекрасен скиор и, второ, има финото чувство какво да направи и помага много на младите хора в България да намерят пътя към ски спорта.
– Хората се прекланят пред силата на духа на Енцо Ферари. Как е успял да помисли през 30-те години на миналия век в това малко село Маранео да създаде такава идея – Ферари, която стана световна религия. Усилието на Цеко Минев в Банско прилича ли на тази смелост?
– Да. Но Енцо Ферари имаше 80 години време да осъществи идеята Ферари, докато г-н Минев го направи само за 5.
– Знаете ли, че в началото на 90-те години в Банско ски караха 40 души. Банско не знаеше какво е ски. Имаше една писта – 20-ина м широка, мешавица от камъни и дървета. Това беше Банско. Сега е европейски курорт. Невероятно е за толкова кратко време.
– Да, вярно е, че е невероятно. Жалко е, че някои хора в България не могат да видят това и се опитват да попречат на едно добро, хубаво развитие на планината. Не само на Банско, но и на Витоша. Трябва да знаете, че Витоша има много по-голям потенциал от Банско.
– Прободохте ме с нож право в сърцето. Защото на Витоша за първи път съм се качил на ски, целият ми живот е минал там. И сега виждам едно гробище.
– Знам, видях. Бил съм често горе. Затова искам да ви попитам – колко деца и младежи има в София – 500 000? За тези млади хора Витоша е важна не само през зимата, но и през лятото, защото всичко това, което искам да се направи, е една чудесна възможност да се практикуват всички видове спорт. В Австрия и Швейцария правителствата подкрепят такива дейности, насочени към децата и младежите. Те много силно подкрепят такива инициативи, защото са наясно, че децата и младежите са бъдещето. В градовете вече не може да се практикува спорт както преди, свободно. На тях трябва да им се даде възможност да се занимават с някакъв вид физическа активност. София е единственият град в целия свят с повече от 1 млн. жители, който разполага с такава идеална планина точно до него. Точно това ме учудва – че някой се опитва да блокира развитието на нещо толкова добро.
– Как Австрия и Швейцария помагат на тези дейности?
– Като дават разрешение за построяването на различни съоръжения, свързани със спорта. Защото, ако 5000 искат да карат ски или сноуборд, това не може да се направи с едно ски съоръжение, което е на 50 г. Въобще не става дума за това колко дървета ще бъдат унищожени. Тук не става дума за сеч на дървета, а за обновяване и модернизиране на инфраструктурата. В момента, в който Витоша има една модерна инфраструктура, София ще стане един много атрактивен град във всички туристически аспекти. Ще стане един световен туристически град.
– Вие сте роден в Австрия, състезавахте се в началото за Австрия, после за Люксембург, сега живеете в Швейцария.
– Да, от 25 г. живея в Швейцария.
– Но точно това са трите държави в света, които са фанатизирани на тема екология. Те се грижат за всяка мравка и за всяка буболечка. Там законите са най-строги за опазване на природата. Затова ви питам – ако Витоша беше в Швейцария, щеше ли да бъде в това състояние, в което е днес?
– Не, в никакъв случай! На Витоша преди 40 г. са построени някакви съоръжения. Защо не са ги спрели преди 40 г.? Значи тогава някой е дал разрешение. Ако това беше толкова важно, преди 40 г. щеше да бъде стопирано. Смятам, че хората, които са против модернизирането и развитието на планината, нямат идеалистични мотиви. Зад техните причини стоят някакви меркантилни, парични, задни мисли.
– Но са много кресливи и наивните хора им вярват. И никой не се изправя срещу тях да им каже – вие сте ментарджии.
– В Швейцария преди около 15 години имаше един проект – “Санкт Готар”. Имаше един сухопътен тунел, сега има и аутобан. Зелените бяха против строежа на аутобана и тунела. Те искаха тунелът да се зазида. Тогава прочетох една статия от един швейцарец, който написа:
“Аз съм също за това да бъде зазидан тунелът
Но само след като всички зелени бъдат вкарани вътре в тунела.”
Разбира се, аз не съм обективен и съм на мнение, че светът ще живее по-щастливо, след като избием всички зелени. Как може нормален човек да приеме такова твърдение? Вредели на природата! А автобусите и хилядите автомобили не вредят, така ли?
– Ами тогава да направим каквото направиха в Америка с инидианците – да ги затворим в резервати като в зоологическа градина, да късаме билети и да казваме – това е слон, а това е зелен.
– Прав сте, но не съм свършил. Мислите на зелените са насочени уж само към природата. Но те не мислят за човека. Трябва да се интегрират хората в природата, защото природата е хубава само тогава, когато човек е част от нея.
– Не смятате ли, че е цинизъм, когато някакви хора в България казват, че ски е мръсна дума, че не трябва да се карат ски?
Това са точно тези, които карат кола на 30 години с 10 пъти повече вредни емисии и си отопляват жилищата със стара система, която също много повече вреди на околната среда. Те са против лифтовете, които са абсолютно чист транспорт, но не са против автомобилите и автобусите, които съсипват природата.

Въпросът има и друга страна. България е бедна страна. Развитието на Витоша е изключително важен икономически лост, защото ще създаде инвестиции, работни места, приход от туризъм.
Фактически някой казва – българският народ няма да получава тези пари, ще стои гладен. Заради кафявата крастава жаба. Как го възприемате това поведение?
– Ще ви отговоря с пример – когато проектирах залата за ски, при мен също дойдоха зелени, които искаха да ме спрат. Имаше едно малко блато, по-скоро локва, на мястото, където щях да строя залата. 5-6 души в продължение на много дни идваха и претърсваха тази локва. Аз ги попитах: “Какво правите?” Те ми отговориха: “Преброяваме скакалците.” Аз казах: “Вие подигравате ли ми се?”. А те: “Не, не, ние наистина броим скакалците и след построяването на залата ще проверим дали са същото количество.” Казах им само едно изречение и повече не съм ги виждал. Предполагам, че случаят с краставата жаба е същият. Според мен това е извинение – ако не е краставата жаба, ще са червеи, ако не са червеи, ще са врабчета.
– Или някакви лишеи по дърветата.
– Колко дървета ще бъдат отсечени заради новите лифтове?
– Казват 2 хиляди дървета. В същото време по вина на тези еколози за последните години на Витоша загинаха 30 000 дка гора. И това ако са еколози! Не го разбирам.
– И ние имаме такъв случай на умиране на гора в Германия. Но там, където преди 20 г. са умрели дървета, сега има чудесна нова гора. Това се случи на чешко-немската граница.
– Излиза, че на такива хора едно дърво им е по-скъпо от 1000 човека. Това морално ли е?
– По-скоро глупост. Защото хората с поглед в бъдещето могат да направят много повече за опазване на природата. Познавам много богати хора и всички те правят фондации – за деца, медицина, опазване на околната среда, глобалното затопляне. Но винаги имат концепция какво точно да направят, която е подплатена с много пари. А като погледна към зелените, те имат една-единствена стратегия – блокаж, всичко да бъде стопирано.
– Напоследък много често си мисля, че ние трябва да организираме международна кампания в защита на Витоша. Вие готов ли сте да се включите в нея?
– Разбира се.
– Ние трябва да привлечем вниманието на Европа върху това безобразие. Може би трябва да организираме демонстрации във Виена, Женева, Брюксел. Смятате ли, че ще е полезно?
– Подкрепям изцяло проекта.
– Ако направим демонстрация в Брюксел, вие ще бъдете ли с нас?
– Категорично да. Още веднъж искам да подчертая, че аз подкрепям проекта. Там и преди са строени съоръжения, но не са изчезнали краставите жаби. И те ще бъдат пак там, когато се подменят съоръженията. И дори много повече хора ще видят краставата жаба, защото ще има много повече туристи. Тогава тя ще стане знаменитост, тази кафява крастава жаба.
– Предстоят олимпийски игри. Ще бъдете ли във Ванкувър?
– Втората седмица с българския отбор.
– Какво очаквате да видите във Ванкувър?
– Ще бъде много трудно за България да спечели медал, но смятам, че е важно спортистите ви да присъстват на олимпиадата, да бъдат част от нея, за видят защо са тренирали и за какво са се борили.
– А е важно и светът да види българите.
– Разбира се. Много е важно като нация да присъствате на олимпиадата. Тя е нещо повече от спортно събитие.
– Има идея Витоша да бъде кандидат за младежките зимни олимпийски игри през 2016 г. Подкрепяте ли такава идея?
– Абсолютно да, при всички положения. Няма по-добра реклама от такова събитие, не може за България да има по-добра реклама.
– Готов ли сте да бъдете начело на една такава кампания?
– Знаете, че аз бях за зимната олимпиада 2014 и ще го направя, разбира се, и за 2016.
– Пътувате много. Как приемат липсата от дома децата, съпругата?
– И те ми липсват. Имам две дъщери – на 5 и на 2 г., и когато им се обадя по телефона, малката винаги ми казва: “Днес трябва да си дойдеш вкъщи”. За съжаление не става толкова бързо.
– Къде прекарвате зимните и летните празници със семейството си?
– На Коледа сме вкъщи – първо в Германия, след това отиваме за няколко дни в Швейцария. Къщата ни в Швейцария ще бъде готова едва в началото на пролетта и през април ще се преместим там. Миналото лято бяхме в Турция, в клуб “Робинзон”, който е много подходящ за малки деца. Тази година нямам представа къде ще бъдем.
– Кой е любимият ви ски курорт?
– Тирол, разбира се. Когато отидете следващия път на ски, ще дойда да ви видя.
– Ще е много приятно да изпием по едно вино – там имат много хубави вина.
– Ще дойда с хеликоптер, но тогава няма да мога да пия вино.
– Вие ли карате това чудо?
– Да. От 20 г. съм пилот.
– Не е ли много опасно?
– Да караш кола също е опасно. Но от хеликоптер е много хубава гледката на планините.
– В хеликоптер имам чувството, че ще падна.
– Аз нямам това чувство.

Юлий Москов
Вестник “7 дни СПОРТ”