Скиорите мислеха, че България е в Африка…Вече имам и фенки в спортното училище в Самоков

– Как се чувствате сред големите?

– Чувствам се доста добре. Приятно ми е това внимание от страна  на другите съ

стезатели, на медиите. Вече имам и фенки в спортното училище в  Самоков.

– Имате ли вече приятели в чуждестранните отбори?

– Да. От този сезон вече всички ме познават и поздравяват.  Смятам повечето за приятели с изключение на германци, австрийци, които имат  голямо самочувствие и традиции в ски скока. Важното е, че всички знаят откъде  съм, че България не е в Африка, както смятаха някои.

– А знаят ли, че в България няма нито една работеща ски  шанца?

– Дори не подозират и изобщо не ме питат колко шанци  имаме.

– Успехите ви не са случайни. Как ги постигате?

– С много труд и лишения на цялото ни семейство.

– Искали сте да станете футболист като дете? Защо не го  направихте?

– Баща ми не разреши. (Защото не мога да му помогна в този  спорт, намесва се Емил Зографски.)

– Насила ли започнахте да тренирате ски скокове?

– Комай да. В началото ме беше страх. Бях на осем години,  когато направих първия си скок на Боровец от 25 метра. Паднах и не беше много  приятно. Но вече свикнах. Пак си е страшно, особено от шанци за ски полети. Но  самото летене е приятно.

– А майка ви идва ли да ви гледа на състезания?

– Не, тя дори не ги гледа по „Евроспорт“, когато предават  директно. Страхува се. Гледа само записите, защото тогава е сигурна, че с мене  всичко е наред. Майка ми е фризьорка в Самоков. Беше много против да се  занимавам със ски скокове. Искаше да е нещо не толкова опасно и рисковано. Но  нямаше думата по този въпрос.

– Кое е най-неприятното от тренировките?

– Физическата подготовка, вдигането на щанги.

– На „Четирите шанци“ защо изглеждахте недоволен след всеки  скок?

– Защото на тренировка скачах много повече.

– Отшумя ли контузията на ръката и как я получихте?

– Бях на лагер в Австрия и паднах. Беше само няколко дни преди  първия турнир от „Четирите шанци“ в Оберсдорф. Разместили се бяха костици и  няколко дни носих шина. Но сега съм добре.

– Защо ви дисквалифицираха на турнира от „Четирите шанци“ в  Инсбрук.

– Грешката беше моя. Оказа се, че съм с 200 грама по-лек и  според стандартите ските ми са с 1 сантиметър по-дълги. Тегло се губи и от самия  стрес. (Тук се намесва бащата Емил и обяснява, че показанията на кантара зависят  от начина, по който стъпваш на него. На техния кантар Владимир е бил в  нормата.)

– Имате и друг случай, при който костюмът ви не беше изправен.  Защо все на вас се случва?

– При гащеризона проблемът дойде от ластика, който замръзна от  големия студ, минус 25 градуса, и не се разтягаше. Сега гледам на всичко това с  чувство за хумор.

– С колко чифта ски и с колко гащеризона разполагате този  сезон?

– С два чифта хубави ски, което е достатъчно, и с шест  гащеризона, което е твърде малко. Германските и австрийските състезатели скачат  с нов гащеризон на всеки старт. Екипировката ми струва сто хиляди евро.  Осигурява ги Българска федерация по ски и нейните спонсори.

– Какво класиране ще ви задоволи на световното за младежи,  което започва на 26 януари в Естония?

– Място в шестицата ще бъде добре.

(Емил Зографски: Влади е изграден технически като  състезател, но има още потенциал. Трябва да израсте, да стане психически  по-издръжлив на натоварванията.)

– Кое от досегашните ви класирания считате за най-голямо ваше  постижение в кариерата?

– Сребърният медал на европейския младежки фестивал преди две  години, медалите от неофициалното световно за деца, а също и петото място на  лятното Гран при във Франция.

– С какво се разтоварвате?

– С компютърни игри. Говоря с приятели във фейсбук и в  скайп.

Мара Калчева

Пламен Вълков

в.Стандарт