Гого по-бърз от Боде Милър!…“Като видях, че съм №6, ми стана лошо“

– Гого, изненада ли себе си с това 11-о място?
– Ами, честно да ви кажа, да. Не съм очаквал, че мога да направя нещо такова.
– А какво очакваше?
– Класиране сред първите 30 в суперкомбинацията. Тази година наблегнахме на скоростните тренировки, работихме много да подобрим резултатите в супергигантския слалом и очаквах да се представим достойно, но не чак толкова.
– Да ти кажа, май и в България никой не допускаше, че сте способни на такива неща. Последните 20 години се приемаше за успех, когато българските алпийци не паднат и завършат състезанието, преди останалите да са се изкъпали в хотела.
– Е, надявам се, че оттук нататък няма да е така (смее се).
– Как спа преди старта?
– Заспиването беше трудно. Като видях, че трябва да стартирам с номер 6, направо ми стана лошо. Уплаших се.
– Защо, какъв е проблемът с номер 6?
– Интересът към първите номера винаги е много голям и знаех, че погледите ще бъдат приковани в мен. Освен това видимостта на пистата беше страшно лоша – от близкия склон пада сянка и на 2/3 от пистата нищо не се вижда.
– Какво ще кажеш за пистата „Кандахар“?
– Най-страшната, на която съм карал. Може би само тази в Кицбюел може да се сравни с нея.
– Какво я прави толкова опасна?
– Има два траверса, един брутален скок, още три скока…Цялата е в лед като хокейна пързалка. Един завой на сняг не съм направил. Днес беше доста твърда.
– Когато застана на старта, какво си мислеше?
– Изобщо нямаш възможност да мислиш. Адреналинът е страшно висок. Изобщо чувството е много яко. Имах пет-шест опорни точки, които бяха важни. Единствената ми цел беше да премина успешно през тях.
– С кого набелязахте невралгичните места?
– С треньорите още при предварителния оглед на пистата.
– Има ли практика да обсъждате трасето с другите скиори?
– По принцип да, но те нас ни гледат много надменно, с голямо пренебрежение. Така се отнасят към всички, които не са от алпийските нации. Помежду си швейцарците и австрийците са много готини, но нас, българите, не ни броят за живи. Трябва да се появи някой като Ивица Костелич, за да се промени тяхното отношение.
– Кой ти се обади пръв след финала?
– Един приятел, после чичо ми и татко почти едновременно. Получих и купища есемеси, дори още получавам.
– Днес е денят на влюбените. Ти имаш ли приятелка?
– Не.
– Защо така?
– Всъщност имам нещо подобно на приятелка, но тя е в София, аз непрекъснато съм по лагери и състезания. И работата не става.
– А председателят на федерацията по ски Цеко Минев как оценява това, което направихте с Никола Чонгаров?
– Много е щастлив. Каза, че на Световната купа в Банско ни иска още по-силни.
– Сега какво искаш да направиш?
– Да си легна и да ударя една бира. Напрежението падна, още след спускането се почувствах по-спокоен. Удовлетворен съм и много уморен. Мисля, че за слалома и за гигантския слалом ще съм по-добре.
– След световното керванът идва направо в Банско. Как мислиш – ще им бъде ли лесно на алпийците на пистата „Бъндрица“?
– Доста ще им е трудна пистата. Доколкото знам, ще я полеят с вода, а преди супергигантския няма да има тренировка, за да я разучат.
– Ти как се чувстваш на „Бъндерица“?
– Много добре. Преди три години там спечелих първите си точки за европейската купа.

КАТЕРИНА МАНОЛОВА