Монитор: Карането на ски най-скъпо у нас
В сравнение с курортите в Австрия и Швейцария
Карането на ски е най-скъпо в България, установи проверка на „Монитор”. За целта бяха сравнени условията за практикуването на този спорт на база цена на лифт карта за един и същи период от време, колко се чака, за да стигне човек до желаната писта, възможностите за пързаляне на ден в километри, стойността на ски училището, цената на допълнителните, но почти задължителни услуги като ски гардероб и паркинг и не на последно място стойността на прехраната в непосредствена близост до ски съоръженията.
За целта са избрани три произволни курорта: Банско у нас, Шладминг в Австрия и най-скъпият швейцарски ски курорт Цермат, условията в който позволяват активно каране дори и през август.
Само преди дни сайтът за пътувания Trip Advisor определи страната ни като
най-евтина за упражняване на зимни спортове
но оценката е само на база крайна цена при най-изпилени условия. В тази оценка не е отбелязан факторът на удовлетвореността, който всъщност е решаващ за осигуряването на така мечтаните у нас висококатегорийни туристи.
От пръв поглед е видно, че цената от 155 евро за 6 дни ски карта в Банско е с 30 на сто по-евтина от австрийската, която струва 210 евро за същото време. Малка подробност обаче е, че в нашия курорт карта за 7 дни не съществува. Просто следват 9 дни. Ако искаш. В Шладминг тарифните възможности са 1400. Можете да си купите карта за едно-единствено спускане, за час, за пет часа, за седем дни и половина. Идеята не е някой да ти каже колко пари ще ти вземе и ако си на загуба, проблемът си е твой, а да останеш удовлетворен от възможностите, които адаптираш според желанията си. Целта на качествените курорти е всеки турист да си тръгва с убеждението, че преживяването му е струвало поне толкова, колкото е платил.
Шестдневната карта в Цермат струва 371 франка
или 304 евро. Възможните тарифи са три: само локално возене, за няколко различни хълма или международно, а тарифите също са неизброими.
В нашия курорт общата дължина на пистите, включително и ски пътят, е 60 км, лифтовете са 9, а влековете четири. В Австрия един регион в който се включват четири различни хълма, общата дължина на пистите е 860 км, лифтовете са 270, влековете, които са за деца, са над 150. Някои от пистите са с ширина от 250 метра, а само в рамките на два хълма са инсталирани 220 оръдия за сняг с капацитет, достатъчен да покрие 348 футболни игрища или 190 хил. куб.м дневно. Ако бъде запълнен капацитетът на оръдията в рамките на ден, това ще струва 760 хил. евро. Само в рамките на двата хълма
капацитетът на лифтовете е 36 хил. човека на час
Преди два дни у нас популярен зимен курорт тържествено отчете близо 40 хил. туристи от началото на сезона.
Швейцарският курорт е най-елитният в Европа. Там лифтовете са едва 57. Най-дългата писта е 28 км, като започва в Цермат и завършва в Италия. Може да се купи комбинирана карта за каране в двете държави, както и да се ползва влаков транспорт между отделните области за каране. Цената й за 6 дни е 397 евро.
В абсолютни стойности несъмнено тази карта е най-скъпа. Оттам насетне обаче трябва да изчислим ефективността на разхода.
…
Хапването по родните писти излиза солено
Ски картите според желаната тарифа се издават на рецепцията на всеки хотел и отново там се връщат. В Банско картата се получава срещу депозит от 5 лв. Когато се връща обаче, освен чакането на опашка трябва да пазите и касовия бон. Ако сте го загубили, почвате да чакате на опашка пред автомат, който не иска касов бон и връща 5-те лева след около час.Шатълите в западните държави минават на няколко минути и за около 3-5 минути човек е стигнал до лифта или до гондолата, с която да се качи до лифта за пистата. И в Цермат, и в Шладминг всеки скиор може да кара средно по 100 км на ден или повече, ако са му останали сили за това.
В българските ски курорти проблемите започват от паркирането, минават през издаването на ски карта, неопределено дълго изчакване за лифт, който да качи туристите до основата на пистата, следва още една опашка до самите писти за спускане, а допълнително дебне и капанът, наречен ресторант или закусвалня.Като начало, обещаните
БЕЗПЛАТНИ ШАТЪЛИ ОТ ХОТЕЛА
до пистата минават толкова нарядко, че повечето хора трябва да отидат с колите си. Там обаче попадат в Северния ледовит океан (заледен, пълен с буци и напълно непочистен паркинг, когато не е валяло от няколко дни), за което трябва да платят 10 лв. Ако няма места, те трябва да седят в колите си и да чакат някой да излезе. Това може да отнеме час-два. Като не броим нервите и изгореното гориво за отопление, нивото на удовлетвореност спада до нула. За шест дни хората от една кола плащат още 30 евро. Следва реденето на опашка за ски карта. Тя продължава поне 40 минути. На опашката за лифта се чака между 1 и 3 часа, зависи от броя на желаещите да се спускат. В най-натоварените дни чакането може да продължи от осем сутринта до обяд, макар човек да е платил карта за каране през целия ден.
Сериозен проблем е позата, в която скиорите чакат, тъй като ски обувките, когато са закопчани, променят естествената геометрия на тялото. Болки в бъбреците са най-малкото, с което скиорите мераклии излизат от първата опашка.
В крайна сметка при много хъс за каране в Банско
ЕДИН СКИОР МОЖЕ ДА ИЗМИНЕ 30 КМ НА ДЕН
За повече няма да му стигнат нито силите, нито времето.
Почистването на пътищата по нашите курорти и в западните също е като от различни планети. В Швейцария при много снежен сезон колите се движат по излъскани пътища край двуметрови вертикални стени от сняг. На всеки няколко километра са изкопани отклонения, които изглеждат като уютни снежни бели стаи, където всеки водач може да отбие и да спре. В Банско гръцки туристи масово пристигат с летни гуми и няма сила, която да ги накара да сложат зимни. Те предизвикват над 80 на сто от всички пътни проблеми в региона.