Линдзи Вон: Карам ски, защото не ме бива за друго
– Какво най-много ви изненада в България?
– Интересът на хората. Просто е една малка лудница. Знаех, че скиорите са известни в Австрия, но не очаквах такова нещо. Първо на летището, след това и тук, в Банско. В София бе истинска лудост. Преди 3 години наистина не вярвах, че може да сме толкова популярни. Изненада ме и голямата награда, защото не очаквах цял апартамент. Такива жестове не се срещат често в женските ски.
– Всъщност женските стартове преминаха при доста по-голям интерес от мъжките в Банско.
– Ето това не е за вярване. Навсякъде по света ние сме изоставащи, но не и тук. Честно да си призная, най-тежко ми беше в събота. Просто видяхме отгоре колко много хора се бяха събрали и ни чакаха. На мен не ми бе толкова притеснено, защото и друг път се е случвало. Но много исках да караме заради публиката. Радвам се, че феновете дойдоха и в неделя, значи не са били толкова разочаровани.
– В Банско обаче скоро може и да няма старт от световната купа.
– Това за мен е недомислие. Не вярвам да има момиче, което да се е почувствало лошо, че кара в България. Атмосферата тук е уникална. Пистата е на невероятно ниво. Но най-вече организацията бе перфектна. Преди това бяхме в Сочи и Москва, където дори не могат да се сравняват с вас. На мен лично ще ми липсва Банско и дано в най-скоро време се върне в календара на световната купа.
– Защо се захванахте със ските?
– Главната причина е, че не ме биваше за нито един друг спорт. Бях прекалено зле за тенис, не ставах за баскетбол. Всъщност най-много време се задържах в гимнастиката. Но започнах да раста прекалено бързо и ми посочиха вратата. И просто в ските бях постоянно добра. Това е втората причина – в баща ми. Той е бил юношески шампион на САЩ навремето и още като съм проходила, ме е сложил на ски. Така започнах и сега не съжалявам за избора, който направих. Исках да стана тенисистка. Този спорт го обожавам и исках да пробия в него. Но не се получи. Сега обаче го следя постоянно.
– А типично американските спортове? Бейзбол, футбол, хокей.
– И тях ги харесвам. Бейзбола например го гледам редовно по телевизията. На стадиона нещо ми се губи играта. Футбол ходя редовно да гледам, и то като фен. Като малка не пропусках хокеен мач. В Сен Пол, Минесота, където съм родена, имахме много силен отбор “Северните звезди”. След това обаче го преместиха в Далас. Тогава цялото семейство ходехме да гледаме мачовете им. Хокеят е страхотен спорт, но не става за момичета. Иначе обичам да гледам всякакви спортове. Дори и европейски футбол. Като малка и това съм тренирала, но без особен успех.
– Награди ви Христо Стоичков, който през 1994 година бе една от големите звезди на световното точно в САЩ.
– Е, това няма как да си го спомням, защото съм била прекалено малка. Иначе разбрах, че е бил известен спортист. В Банско винаги се събират звезди. Марк Жирардели, разбрах, че Алберто Томба е бил на мъжките стартове. Такова нещо рядко се вижда по другите курорти.
– А привърженичка ли сте на някой отбор?
– След като сега живея в Колорадо, значи трябва да съм привърженичка на футболния “Бронкос” и на бейзболния “Рокис”. Но “Рокис” нищо не струват в последните сезони. И да изпреваря въпроса – с Тим Тибоу сме само приятели. И то семейни покрай сестра ми. Но след неговото идване “Бронкос” малко живнаха и дори влязоха в плейофите. Това не бе ставало от доста време насам.
– Казахте, че играете и голф.
– Да, но е малко изморително. 18 дупки и ги обикаляш по цял ден. Предпочитам да хвана ракетата и да си спомня за тениса. Иначе съм добра на голф и с удоволствие ще дойда да поиграя в Банско. Все пак вече съм местна и притежавам апартамент.
– В България имаме и хубаво море.
– През лятото вече съм в период на подготовка. Караме на глетчери или в Южна Америка. Едва ли ще ми остане време и за това.
– В Банско постигнахте 51-ата си победа. Мислите ли за рекорда на Ингемар Стенмарк от 86?
– Не. Това е прекалено далече. Това са три сезона на топниво. Сега единственото, което искам, е да спечеля световната купа и след това да се съсредоточа върху олимпийските игри в Сочи. Това са ми задачите в най-близко време. След това може да си взема малко почивка, ще видим. Просто напоследък ми се събира съвсем малко почивка. Но не се оплаквам.
– Какво обичате да правите през лятото?
– Вече не си спомням. Миналата година направо нямах ваканция. Докато се обърна, и започнаха тренировките за новия сезон. Имам прекалено много ангажименти и не ми остава време да почивам. Заради това обичам да го правя между стартовете. Да си пусна някой филм на телевизора, да се повъргалям в леглото.
– А не остава ли време за партита?
– За партита след края на сезона. Минава финалът в Шладминг и ще си махна главата. Поне една седмица ще празнувам. През останалото време просто ще бъда заета. Но така е и по-добре. Остава ти една мечта, към която да се стремиш. Да отпразнуваш победите както трябва.
– Кое е любимото ви питие? Без “Ред Бул”, който все пак ви е спонсор.
– Обичам водка с червена боровинка. Това за мен е номер 1. По принцип водката ми е любимото питие, когато разпускам. В различните разновидности. А също така и с “Ред Бул”, защото и това е класика.
– Мъжката половина от човечеството очаква с нетърпение следващата ви фотосесия за списанието “Спортс илюстрейтид” с банските костюми. Кога ще е тя?
– (Бурен смях.) Когато ме поканят. Знам, че в следващия брой не съм на снимка. Ако спечеля титла в Сочи, със сигурност ще получа няколко покани.
– А от “Плейбой” не са ли ви канили?
– Може и да са, но това не ме интересува. Поне в този момент.
– А какво ви очаква след Банско?
– Една вечер в София на спокойствие и топла вана. След това летя за Ню Йорк, защото имам работа. И следващата седмица отново на състезания.
