Тед Лигети: Хората искат екшън, трябва да им го дадем
Сезонът за Тед Лигети започна повече от добре. Американецът бе сред най-върлите противници на новите, по-дълги ски, но нямаше проблем с тях и спечели гигантския слалом в Зьолден (Ав). Сега Лигети се готви за слалома в Леви (Фин). В интервю за „Берлинер Цайтунг“ Лигети говори за новия сезон в ските, политиката в САЩ и допинга в спорта.
– Какви са политическите ви възгледи?
– Защо ме питате?
– Защото сега имаше избори в САЩ, а много спортисти, особено баскетболисти, подкрепиха Обама.
– Не съм нито републиканец, нито демократ. И двете страни имат хубави гледни точки, но отиват много далеч в някои аспекти. Аз съм по-умерен. За съжаление в политиката на САЩ няма умереност.
– Колко интересни са ските за американците?
– Линдзи Вон и Боде Милър направиха така, че интересът да се увеличи. Но няма как да живеем с илюзията, че някой ден ските ще стигнат бейзбола или американския футбол. Не е реално. Ние не сме Австрия, където всички 8 млн. души живеят в планините. В САЩ живеят 314 млн. души, а най-близката планина е на 10-15 часа път. Няма как ските да станат чак толкова гледани.
– Американците предпочитат спортове с повече екшън.
– Така е. Например НАСКАР сериите са много гледани, най-вече заради тежките катастрофи. И в ските хората искат да гледат нещо подобно, търсят тръпката. Искат да гледат поемане на риск.
– Склонен ли сте да поемате такъв риск, да заложите здравето си, за да сте по-популярен?
– Трудно е да се каже. Не е нужно да има толкова голяма опасност. Но може да се добавят някои елементи, за да стане по-интересно за хората. Може да се сложат камери на релси, които да ни следят постоянно. Или пък GPS система в екипировката, която да показва с каква скорост се движим. На някои писти като „Щрайф“ в Кицбюел се движим със 150 км/ч., но по телевизията изглежда по различен начин, все едно сме по-бавни.
– Мария Рийш се оплака от многото пътувания в Световната купа. Според нея прекаленият стрес може да доведе до контузии. Какво мислите по този въпрос като американец, който прекарва голяма част от годината в Европа?
– Този факт се подценява много. В продължение на 5-6 месеца от годината пътувам постоянно. Вкъщи съм само за 60 дни в цялата година. Марсел Хиршер например прекарва доста повече време у дома, защото е австриец. Има голяма разлика. Ако всичко върви по план, не е чак толкова лошо. Но след два лоши старта например искаш да се прибереш вкъщи, да се изключиш за малко, да седнеш сам с мислите си. Това няма как да стане в хотела. Липсва ти дома, липсва ти домашната кухня, всичко е чуждо. Понякога даже не можеш да си изпереш дрехите и трябва да облечеш мръсна фланелка.
– Щеше ли да е по-добре, ако състезанията в Северна Америка бяха разделени, а не вървяха едно след друго, както е сега?
– Проблемът е по-голям. Казваме Световна купа, което значи, че трябва да е наистина световна, а не западноевропейска. Трябва да има повече състезания не само в Северна Америка, но и в Азия. Въпреки че този спорт е най-известен в Австрия и Швейцария, не трябва всички състезания да са там.
– Всички говорят за скандала с Ланс Армстронг. Как повлия той на спорта?
– Това е невероятна история. Тя показва слабостта на антидопинговата система. Ланс Армстронг беше герой за много хора. Това, което той постигна извън спорта, е велико. Жалко е, че всичко бе унищожено с този скандал. Но от друга страна е важно нещата да са изчистени. Не само за колоезденето, но за целия спорт. Няма съмнение, че той е взимал допинг. Но въпросът е да има солидни доказателства. Трябва да се направи нещо по този въпрос.
– Какво?
– Антидопинговите мерки не са достатъчни. В САЩ имаме най-богатата антидопингова агенция. Аз съм проверяван повече от всеки друг. Поне по 6 пъти през лятото идват да ми вземат урина, понякога и кръв. А някои мои колеги дават първата си проба, чак след първата победа в Световна купа. Това не е нормално. Системата не е честна. В САЩ гонят всички. Хванаха Джъстин Гатлин, олимпийски шампион, световен рекордьор на 100 м. А в другите държави си пазят най-добрите спортисти. Там правят тестове чак след като спечелят нещо.
– Колко допинг има в ските?
– Имаше хора с позитивни проби. Но при нас допингът не помага. Това е технически спорт. Физическите данни не са от чак такова значение.
– Но все пак човек трябва да е много здрав, за да издържи на писти като тези във Венген и Кицбюел.
– Разбира се, допингът може да помогне. Ако следите развитието на един скиор, промяната във външния му вид, може да си зададете въпрос дали не се допингира. Но при нас това не помага, както е в колоезденето или ски бягането. 2,5 минути на Венген са нещо изморително, но може да се издържи. Но например скиорите през 90-те години изглеждат по много по-различен начин от нас.
– Тогава проблемът е бил по-голям?
– Сигурно. Но няма доказателства.
