Нека да Играем Заедно
Кампанията за журналисти “Да говорим без дискриминация” на Съвета на Европа обмени практиките на над 100 журналисти от Европа, които се събраха в Бордо, за да говорят и работят по теми като социалното сближаване, недопускането на расизъм при отразяването на спортни събития и различните дискриминации в съвременното общество и културния диалог. Форумът, който се проведе в университета на Бордо IJBA бе част от програмата „Медии, различия и расизъм в спорта” (МАРС) с главен мениджър Рейнал Блион. Участниците работеха по двойки във сектори – печатни медии, мултимедия, телевизия и радио. Два дни журналистите правиха проучвания, интервюта, снимки по теми за недопускане на дискриминация и толерантност към различията през призмата на спорта.
Елеонора Тарандова от „Форбс“, България и Марджъри Норно от Италия направиха репортаж как спортни събития и дейности работят за социалното сближаване. Те проведоха десетки срещи в училища, спортни клубове и градски места, където търсиха примери как сближаването може да бъде изградено между хора, които нямат нищо общо като култура, език, но са под общ знаменател – страстта към спорта.
Материалът озаглавен „Нека да играем заедно“ разказва как Мохамед е тръгнал на разходка в парка покрай река Гарона, съвсем близо до базиликата „Сен Мишел“. Той е млад французин от марокански произход, студент в Университета в Бордо. Спира се пред баскетболно игрище, където други младежи играят под коша. Мохамед няма топка, нито е в подходящ екип, но решава да попита Ю Лин дали може да се включи в играта. Ю Лин е китаец. Той е в Бордо по работа и не разполага с много време. Винаги е зает. Когато обаче иска да спортува идва на баскетболното игрище и винаги носи топка. Само след няколко минути под коша застават още хора от различни раси. Те не се познават помежду си и най-вероятно всеки се развива различна сфера, но на терена са тим. Междувременно на игрището в съседство тече футболен мач. Там се говори на четири различни езика, освен на френски език: турски, италиански, български, арабски. Малко встрани Франсоа играе пелота баска (Бел.ред. – играта, при която топката се удря със специална плоска дървена бухалка или с гола ръка срещу стена. Баските я третират като национален спорт и претендират да са я измислили)
„Със сигурност спортът може да бъде инструмент за обмен. Например тази игра е с баски произход, но се практикува в цял свят, от Латинска Америка, САЩ и Европа. Тя е средство за сближаване между хората, които идват от различни страни на света, но всички те споделят една и съща страст“, казва Франсоа.
Спортът е феномен и предлага най-лесния начин да намериш приятели, без да има каквито и да е ограничения. Всички тези хора дошли на спортната площадка са пример за това, как сближаването може да бъде постигнато чрез спорта. Те едва ли биха се познавали по друг повод освен, чрез общ интерес в областта на спорта. Денят е петък и тротоарите покрай Гарона са превърнати в бит пазар, където Дах от Кот д’Ивоар упорито се опитва да изкара прехраната си в Бордо вече три години. Всеки уикенд той играе футбол със своя интернационален отбор, събрал хора от много националности, които с течение на времето прекарват все повече вечери заедно. След тренировки всички сядат на по бира и никой не попита, кой си ти, от къде си, какво направиш и колко дълго ще играем заедно?
Градът изглежда да предлагат много възможности за спорт и членства в различни асоциации. Най-старият спортен клуб по футбол в Бордо Athletic Club е създадена преди около 200 години от богат англичанин, търговец на вино. Сега се ръководи от Хамаш Лийс, французин от африкански произход. Клубът наброява 150 членове: 60 деца, 20 тийнейджъри, 70 възрастни. Всеки член плаща такса в размер на 50 евро годишно, срещу което получава достъп до съоръженията и възможност за тренировки.
„Аз твърдо вярвам, че различните култури могат да се обединят чрез обща страст към спорта. На път съм да публикувам книга, която описва феномена на миграцията във Франция и то дълбоко в корените, като се вземат предвид няколко аспекта и ролята на спорта в засилване на диалога „- каза Хамаш Лийс. Той е събрал стотици истории как имигрантите се адаптират най-лесно чрез спорта. Хамаш е имал идея да отвори футболни игрища за жени, но нямало никакъв интерес. И тогава той решил да отвори съоръженията за безплатни курсове по Зумба. Сега вече няма празно.
Нора Тарандова
