framar.bg: Травми в ските

Ски индустрията прави зимните спортове все по-достъпни за хората, но с това расте и броя на травмите в ските. Макар ски съоръженията, ски обувките, механизмите на ските и пистите да са все по-безопасни и модерни, високата скорост и сложните маневри предполагат много и различни травми на опорно-двигателния апарат. Механизмите на получаване на травма са свързани най-вече с падане, загуба на равновесие, сблъсък между двама скиори или твърдо приземяване след скок. По отношение на локализацията си, травми могат да се получат на всяка част от тялото, но най-често страдат коленете и раменния пояс.

Травми на долните крайници

Има много фактори, които имат отношение към получаването на травми на долните крайници при ски. От една страна това са ски пистите и съоръженията за ски, а от друга подготовката, вниманието и екипировката на самите скиори. Много често поради нервности по пистата може да се получат различни травми в следствие на падания или сътресението, което понася ставно-мускулния апарат при спускане или спиране. С развитието на технологиите дизайнът на ски обувките включва все по-голяма защита на глезените, както и по-модерни системи на ски автоматите.

Разкъсване на кръстни връзки на коляното – Една от най-честите и сериозни травми в ските е скъсването на кръстни връзки. Увреждане на предната кръстна връзка (ACL) може да е причина за края на кариерата на всеки скиор, ако не се диагностицира и лекува адекватно. Увреждания на кръстните връзки се получават най-често при сблъсък, падане назад с външна ротация в коляното или рязко спиране на пистата. Травмата може да се получи и при сблъсък между двама скиори. Много често увреждането на ставните връзки е съчетано и с разкъсване на менискус или колатерални връзки.

Увреждане на медиалните колатерални връзки на коляното – Най-често колатрелните връзки на коляното се увреждат в следствие от падане или пренатоварване на връзките в позиция със свити навътре колена. Това е често използвана позиция в ските, когато те сключват остър ъгъл напред при спускане. Скъсване на медиален колатерален лигамен може да се получи и при удар от друг скиор странично в коляното.

Разкъсване на менискус – Най-честия механизмът на разкъсване на менискус е подобен на другите травми в коляното – ротация на коляното с фиксирана подбедрица. За да се получи травма на менискус не нужно да има голяма сила или тежко падане, а понякога травми се получават и при по-рязко спиране или навяхване в коляното. В някои от случаите разкъсването на менискус остава скрито, а единствения симптоми са болка в коляно при изкачване на стълби и блокиране на коляното. Поради тази причина при продължаваща повече от седмица болка в коляното трябва да се направи обстоен преглед за уточняване на причината й.

Фрактури на подбедрицата – Едни от най-честите фрактури на долния крайник при ските са тези на подбедрицата. Те се получават най-често при лошо приземяване, сблъсък или тежко падане и могат да бъдат съчетани с други травми на долните крайници. При по-тежки падания, освен костите на подбедрицата може да се получи и фрактура на шийката на бедрената кост.

Навяхване на глезена – Навяхванията на глезена при ски не са толкова чести, както контузиите на колената, поради дизайна на скиорските обувки, който дават опора на глезена. В миналото обувките за ски са били направени от кожа и травмите на глезените са били значително повече.

Травми на горните крайници

Поради използването на по-нови и качествени материали в ски оборудването, травмите в ските имат тенденция да се изместват в посока към горната половина на тялото. Това е така, защото при евентуално падане, рефлекторно човек се опитва да се предпази като слага ръцете за опора. Ако силата е достатъчно голяма, това може да доведе до навяхвания, разтежение или фрактура на някоя от костите на ръката.

Фрактури и навяхвания в областта на китката, дланта и пръстите – Най-често в ските се получава фрактура или навяхване в областта на китката. Механизма на тази травма е свързан с падане, при което скиорът се опитва да се подпре на една от ръцете си. При това в зависимост от силата може да се получи навяхване на китката или фрактура на ладиевидната кост.

Фрактури в областта на предмишницата – Механизмът на получаване на тези фрактури е най-често същият както при счупванията в китката и свързан с падане върху отведена ръка. При това се получава фрактура на радиуса на типично място, позната още като фрактура на Колес.

Скиорски палец – Термин използван в западната литература отбелязващ увреждане на улнарния колатерален лигамент в областта на метакарпофалангиалната става на палеца. Тази травма е наречена „скиорски палец“, поради това че се среща най-често при скиори в следствие от падането им с щека в ръка. Не лекуването на проблема може да доведе до усложнения свързани със захвата и стабилността на палеца.

Травми в областта на рамото – Травмите на рамото при ски са сравнително чести и се получават най-вече при падане с отведена ръка в положение на външна ротация. При това в зависимост от силата може да се получи навяхване, изкълчване в областта на раменната става, а при по голяма сила на удара и фрактура на шийката на раменната кост.

Изкълчване на акромиоклавикуларната става – акромиоклавикуларната става свързва ключицата с акромиалния израстък на лопатката и ги поддържа свързани посредством няколко сухожилия. При директен удар в следствие на падане или сблъсък, тези сухожилия може частично или напълно да се разкъсат, което да доведе до разместване на ключицата спрямо лопатката и нарушаване на функцията на рамото. Понякога това състояние трудно може да се разграничи от фрактура в латералния (външния) край на ключицата.

Фрактура на ключицата – Най-често фрактура на ключицата при ски се получава при падане върху рамото или отведена ръка. Състоянието е свързано със силна болка и деформация в областта на ключицата, като в по-тежките случи може да изисква оперативно лечение.

Още за: Травми в ските | Спорт Framar.bg
от framar.bg