Линдзи Вон: Фаворитът за Големия кристален глобус? – Това съм аз
Чаровната Линдзи Вон отново прикова вниманието върху себе си. И извън пистата тя е интересна, но когато е по трасето, дъхът на човек спира. Американката се възстановява почти година от травма в дясното коляно, но се завърна с гръм и трясък. Две победи в спускането и едно второ място в супергигантския слалом за Кралицата на скоростните дисциплини. Тя е само на един успех от рекорда на Анемари Мозер–Прьол (Ав), 62 първи места за Световната купа. Със съдействието на „Ред Бул” в навечерието на коледните празници Линдзи отговори на въпросите на вестник „Телеграф“.
– Линдзи, завръщането ти на пистата бе повече от добро. Още във втория ти старт в Лейк Луис стана на доброто старо първо място. Във Вал д’Изер също би, а именно там получи усложнение на травмата ти преди година?
– Беше доста дълго завръщане. Целех се в топ 5. Знам, че мога да спечеля, но не съм очаквала да го направя толкова бързо. Беше перфектно. Тази събота усещането също бе невероятно (бел.ред. – във Вал д’Изер). Бях малко нервна, защото допуснах грешки. Но този успех беше за хората, за да видят, че съм там, където бях преди.
– Ти се включи малко по-късно в новия сезон, чувстваше ли се готова физически и най-вече психически в началото?
– Чувствам се отново в светлините на прожекторите и се състезавам по същия начин, както преди контузията. Страхотно е отново да на гребена на вълната.
– Феновете ти те видяха на доста снимки във фитнеса, коя е най-голямата тежест, с която тренира?
– Обикновено тренирам с малки тежести, но с много чести повторения, което е формулата за по-добър релеф и издържливост.
– Кое ти бе най-тежко по време на възстановяването и имаше ли момент, в който си мислила за отказване?
– Никога не е имало момент в живота ми, в който да съм мислила да сложа край на кариерата си в ските. Това беше въпрос на голямо търпение, да изчакам да се възстановя напълно и това беше наистина най-трудната част.
– Каква ще е основната ти цел през тази година?
– Разбира се, искам да продължа да печеля! Много близо съм да счупя рекорда на Анемари Мозер–Прьол. Самата тя иска да го направя, сподели ми го, докато пиехме кафе по време на подготовката ми преди сезона. Също имам фондация, която съвсем скоро започна своята дейност, така че за мен ще бъде натоварена година, но много се вълнувам.
– Как те приемат след завръщането ти и по какъв начин ти се отрази липсата на Мария Рийш? Трябваше ли тя да се откаже?
– Без Мария няма да е същото. Със сигурност тя много ще ми липсва като съперник и приятел на пистата. Колкото до останалите състезателки, обикновено не се притеснявам какво правят те. Фокусирам се върху себе си и моето каране.
– Кой е фаворит според теб за спечелването на Големия кристален глобус?
– Това съм аз, надявам се! Въпреки че ще се фокусирам в скоростните дисциплини. Не знам защо трябва да участвам в слалома.
– В края на февруари Белият керван отново ще спре в Банско. Ти имаш две победи там – през 2009-а и 2012-а. Ще ги направиш ли три?
– Много бих искала този сезон да постигна третата си победа там. Банско е много гостоприемен град и нямам търпения да се завърна там.
– Самата писта допада ли ти?
– Мисля, че трасето е страхотно. Вече имам успех на него и се надявам завръщането ми да е подобаващо, особено на писта, която познавам.
– Какви са ти впечатленията от градчето и хората там?
– Феновете са наистина удивителни. Банско е чудесен курорт, а хората – доста дружелюбни.
– Твоят коментар за местната кухня и кое би опитала пак, като дойдеш?
– Всъщност имам фен от Разлог и той ми каза, че в този край много обичат да хапват капама и суджук през зимата. Сега задължително ще ги опитам.
– За последния ти успех ти получи апартамент в един комплекс „Пирин Голф & Кънтри Клуб“ край Банско. Идвала ли си инкогнито? Препоръчвала ли си го като дестинация?
– Не съм имам шанса до момента.
– В „Пирин Голф клуб“ има отлични условия за голф, да ви очакваме ли с Тайгър Уудс?
– Защо не, стига само да планираме нещо подобно и да го съобразим с програмите си.
– Научи ли те да играеш голф и съответно ти него да кара ски?
– Давал ми е няколко основни урока и ми е показвал тънкостите на голфа, но играта с него малко ме изнервя. И двамата имаме състезателен дух и поради тази причина той не ми дава да го победя, а аз искам това. Тайгър е и страхотен скиор.
– Може ли да очакваме сватба в близко бъдеще?
– И двамата сме много щастливи един с друг и просто живеем за мига. Кариерите ни търпят своите върхове и спадове. Още ни е рано и на този етап предпочитаме да се фокусираме върху работата.
– Стигаме до “Ред Бул”, как се стигна да станеш техен атлет?
– „Ред Бул” е много сериозна компания и изискванията към техните атлети са много високи. Трябва да даваш най-доброто от себе си, а „Ред Бул” по всякакъв начин ще ти помогне да намериш най-добрия път да го постигнеш. Мисля, че ги спечелих с моето себераздаване – работя здраво, никога не се предавам, обожавам ските, и „Ред Бул” видяха това и ми помогнаха да съм още по-силна и да продължа напред. Ние сме страхотен отбор и се радвам да съм част от това семейство през всичките години.
– Колко от тази напитка си пила най-много и дава ли ти крила? Преди старт позволяваш ли си?
– О, брат ми Рийд ме бие по този показател. Виждала съм го как изпива едно кенче за 5 секунди. Обичам всички продукти на Ред Бул и това определено ми дава крила. Иначе, как мислите, бих била толкова бърза.
– Следиш другите „окрилени“ атлети, с кого от тях си най-близка?
– Да, познавам доста от тях. Те продължават по свой начин да ме вдъхновяват. Супер е, когато хората се събират и заедно решават да правят нещо, което обичат. „Ред Бул” е най-добрата компания по този показател, защото те са иновативни до краен предел. Много е забавно, когато съм на техни събития, да комуникирам с останалите атлети, има какво да се научи от тях.
– Обичаш ли сокър? През 1994 година си била на 10, тогава нашият отбор по футбол стана четвърти на световното в САЩ. Имаш ли спомени – Стоичков?
– Стоичков е удивителен спортист. Мисля, че е играл и в Барселона, нали? Трудно ми е да следя всички спортове, но със сигурност познавам легендите.
– Усмивката ти е емблематична. Какво те кара най-много да се усмихваш и каква рецепта би дала на хората, за да са по-щастливи особено в навечерието на Коледа?
– Научно е доказано, че ако усмихваш повече, ти си подсъзнателно по-щастлив. Много е важно да се усмихваш и да си позитивен. Късметлийка съм, че правя това, което обичам. Говорила съм и преди за моята битка с депресията и вече зная, че щастието невинаги е толкова лесно достижимо, колкото изглежда. Важно е човек да контролира мислите си и то в положителна посока, защото това зависи от нас самите.
